Много е важно за един лекар добре снетата анамнеза. Колегите ще потвърдят.
Описвам случая, при мен е пациент, който е бил дългогодишен почитател на Кока кола. Вече са се разделили, но последствията са сериозни. Думи на пациента: Ще се виждаме до Коледа! Последва корекция: Ще се виждаме до Великден!
Моето мнение: Пациентът не уточнява годината, но все пак показва желание за съдействие и е налице изразена отговорност към собственото си здраве.
Поради проблемното съзъбие и наличие на болка, ето част от анамнезата. Трябва да се разбере какво провокира болката, за да започнем от най-спешния зъб.
".. Почуствах болка по пътя София-Монтана. По-конкретно при преминаване на прохода Петрохан." Допълва:
"На лифта в Симеоново"
"На самолета към Мадрид"
Аз показах, че се замислям. Допълва:
"На самолета към Италия нямах болка"
Повече го боли на чист въздух, в София не го боли. Моята препоръка:
Толкова си е хубаво в София, за какво му е да ходи на чист въздух или пък хеле до Мадрид?

Преди 14 години Съдбата, Трифон и Валентин ми направиха номер. Първа беше Съдбата. Отидох на един рожден ден, видях едно празно местенце и седнах там. Мястото е било свободно за не повече от 5 минути, колкото човек да го освободи за WC и достатъчно друг да го заеме. Чела съм приказката за мечетата, "Кой ми е седял на столчето, кой ми е ял от купичката?", но такива съдбовни обрати не очаквах. Та, след като Съдбата си свърши работата, в полунощ на 13 срещу 14 се намесиха Трифон и Валентин. Толкова мощна беше тяхната сила, че съвсем скоро след това написах "Ода за чакащата яйцеклетка", за първи път предвидих, че нечий друг генетичен материал може да се комбинира успешно с моя. И ако никой не вярва, че любовта твори чудеса, пускам тези снимки за доказателство, как от тези чернобели грозни мутри вляво са се пръкнали тези цветни хубави дечица!
Честит слънчев празник на всички, кой каквото празнува, важното е любов да има!

Работа в клас
Съчинение на история по картинки, В един объркан свят
автор Андрей Попдонев
Един ден отивах на училище. Отстрани видях Максим и Калоян да водят Албена и Боряна на училище. От това се уплаших и се качих на дърво, но си ударих главата в кутия с бонбони и паднах по гръб от дървото. Взе ме линейка с деца. В линейката имаше отворен прозорец. Изведнъж започна да пада пясък от него. Бяхме близо до плаж пълен с пясъчни човеци, много възрастни и деца. След две, три минути стигнахме в болница "Вогорип". Там ми даваха сладолед. Най-странното беше, че ме излекува за пет секунди. Мама и тате ме заведоха в къщи. Беше време за вечеря. Всички ядоха котешка храна, а котките на двора хапваха хубаво таратор, пържено пиле, риба и пиеха мляко и сок. Отидох в зоопарка и видях животните да ходят от клетка на клетка и да хранят децата, които бяха в клетки. Събудих се в НЛО и ме хранеше с вкусотии зелено извънземно. Надникнах отвън и видях планетата Земя.Земята беше бяла, водата беше зелена, а облаците бяха сини.
-Незнам как да живея в този свят - казах аз.
Накрая всичко се оправи и се върна на мястото си. Намирах се вкъщи заспал върху масата.
-Това беше странно - казах уплашено аз.

Сигурно на фона на цветя и поздравления във ФБ, моите снимки ще изглеждат странно на днешния ден, но повярвайте ми, във връзка с 8-и март са.
Преди много много години, когато бях момиче и мечтаех да порасна си правех изкуствена бенка над горната устна вдясно с молив, кафяв или черен. Кой ме е вдъхновил за това, Синди Крауфорд от някоя снимка, друг ли, не помня, а и няма значение. Помня дори аромата на молива, разбира се, гримирането не се ограничаваше само с бенката, имаше едни гримове на Lancome, с които лекичко се понамазвах, толкова лекичко, че да не им личи, че са ползвани, знаех, че щяха да ми ги подарят, когато замомея. Слагах си и герданите на мама, контих се, имаше едни френски парфюми, дълбоко прибрани, които само миришех, не смеех да си пръсна, защото знаех, че и на тях ще им дойде времето, когато порасна. Не исках никой да знае, че аз зная. Всичко беше надълбоко в шкафовете. Бяха тайни, купени от майка ми, когато по време на соц-а е пътувала в другия свят, който за нас беше невидим и непредставим. Беше ги купила за момичето си, когато един ден порасне, защото помните, нищо нямаше едно време по магазините. Това момиче порасна, получи подаръците си, които знаеше, че съществуват. След време дори ми се появи мъничка бенка, там където си мечтаех да я имам, тя сега ме свързва с миналия век, мен пред огледалото с молива в ръка.
Колието в дясно, красив кехлибар ми го подари майка ми с думите: Моето момиче, това е подарък от баба ти, каза, ако Насето порасне, а мен ме няма и го подари от мен!
Две поколения жени са мислили за този момент, баба ми се е погрижила да ме зарадва, когато нея я няма, а майка ми е пазела нейната тайна и е чакала за момента. Не мога да ви опиша, когато получите подарък с лихвата на времето, какво вълнение се изпитва.
Честит празник на всички, които носят радост!

И да го мисля и да не го мисля, все тая, не мога да се светна какъв принос имат въшките към еволюцията, колко възлово им е мястото за Майката природа и дали Земята щеше да се върти малко по-инак ако ги нямаше. Но в едно съм сигурна, в отношенията ми с децата имат възлова роля. Ето например, прибирам аз вчера след работа и колкото и да съм изморена от силната светлина, дзверене в малко пространство и работа, когато те чакат две рошави глави да се настанят удобно в теб, как да откажеш. Туряш в устата си набързо един, два залъка, хващаш челника и продължаваш да се дзвериш, таман си загрял от работа. Дечурлигите само дето не примляскват от кеф, чудят се как да се намърдат най-удобно в скута ми. И през туй време разказват за акция Анти-въшка сезон 2016 в училището, с главна роля госпожа Червеняшка, начело на специалния отряд, която "много ги вижда" (казано от децата с голяма доза искрено възхищение). Та се сещам за избрани моменти от други сезони, примерно сезон Анти-въшка 2015. Ще споделя:
Бащата тегли профилактично една контра с машинката и пита Стефан:
-Хайде и теб да те мина, нали знаеш, брат ти има въшки!
Стефан:
-Ааа, не, благодаря!
Бащата:
-Теб не те ли сърби главата?
-Много малко.
-Къде?
-Навсякъде.

После се включвам аз в банята, вчесвам русата главица със специалното гребенче и броя урожая. Стефан:
-Как е, кълве ли?

Малко неща могат да ме изкарат извън кожата ми, но едно от тях със сигурност е да гледам как трудът ми отива по дяволите! Шест години след влизането на България в Европейския съюз, все още се чуствам пионер в опитите ми за разделно събиране. Грижливо измивам кофичките от кисело мляко, смачквам шишетата, за да заемат по-малко място, слагам всичко в една торба, която за 2 дни придобива такива размери, че надминава очакванията ми от потреблението на пластмаса в бита. Тоест опитвам се да намаля реалния боклук, който моето семейство произвежда,  като отнеса за рециклиране всичко, което подлежи на това. Най-близката кофа, която ми трябва, всъщност е доста далеч, но и това преодолявам с боклука, преди работа. Но това, което виждам в жълтите кофи за разделно събиране, безкрайно ме обезсърчава и огорчава, велосипедни гупи, изхвърлени цветя с пръстта и т.н.. Защо, бре, хора? Дали именно тези люде, които са ги хвърлили, недоволно цъкат с език каква е държавата и респективно какво ни е дереджето, че ние никога няма да се оправим, а пък знаете ли как е в Германия и т.н. Как добронамерено и мило да направя забележка на човек моя възраст или белокос, който си хвърля боклука не където трябва, защото го мързи да направи една крачка встрани или пък не чете за какво аджеба е тази кофа или пък му е все тая, защото няма да се оправим, КАТО МИ ИДЕ ЕДИНСТВЕНО  ДА МУ СКОЧА И ДА ГО ХВАНА ЗА ВРАТА! Пред тия кофи , които на доста места са кът започвам да си мисля, че им трябва жива охрана или камери, контрол, кой какво хвърля. А после, защо сметосъбирането хвърля всичко в един контейнер, е как, като материалът за рециклиране е замърсен, а пък защо е замърсен, защото Що да хвърлям разделно, като те на едно го събират?! Омагьосан кръг и няма излизане, никой не вярва на другите.
В градинката на една пейка до мен седна жена с привидно интелигентно излъчване. Пет минути тъпчеше загасената си цигара във фугите на пейката. Аз накрая и казах: Госпожо, падна ви цигата! А тя:  Ама аз я изгасих. Все едно и казах: Пожар ще стане! Това пак беше от тази порода хора, които не вярват, че България може да се оправи и затова не си мръдва дебелия ... до кофата! Гадост! 
Веднъж на една планина, бях около 15 годишна, вървейки в индийска нишка заедно с доброволци от Корпуса на мира, видяхме изхвърлени пластмасови бутилки. Без да променят ритъма на колоната, американките се наведоха , взеха ги в собствените си раници и продължиха. Ние какво правихме, цъкахме с език, недоволствахме, кой може да се качи дотук и да си изхвърли боклука, що за човек е това. Та, чужденците почистиха моята планина. Засрамих се от собствената си незрялост.
Лятото разговарях с директорката на училището, където  големия ми син учи. В неформален разговор споменах колко ще е хубаво да има кофи за разделно събиране. Тя се усмихна и каза, че ще има. Зарадвах се, казах си:  Ееее, напредъче, браво! Уви, към настоящия момент кофите са си същите като миналогодишните и всичко си е постарому. Няма нужда да убеждавам някого, че 11-12 години да хвърляш разделно е добра основа за създаването на правилни навици и учи на родолюбие и природолюбие. Ама, нейсе! Приятелка се завърна от екскурзия в Коста рика и какво разказа: Училището е барака в джунглата, маймуни крякат и подскачат около теб, но има кофи за разделно събиране.
Живеем във време, в което играчките са по-малки, но с по-големи опаковки, за да обосноват по-големите си цени. Важно е да знаем какво правим с боклука, особено с този, подлежащ на рециклиране. как може да живеем така, все едно го няма. Учим ли децата си на елементарни неща за живота или само да зубрят теореми?
Някъде бях чела, че хората живеят така, все едно имат втора планета. Ее, засега нямат!

Торта от моркови с портокалова глазура

Торта:
300 гр. брашно
410 гр. захар
2 ч.л. сода за хляб
1 ч.л. канела
1 ч.л. карамфил
1 ч.л. индийско орехче
4 средни яйца на стайна температура
250 мл. олио
140 гр. стафиди
620 гр. обелени и ситно рендосани моркови

Портокалова глазура:
225 гр. размекната крема
2 с.л. разбита сметана
105 гр. пресята пудра захар
2 с.л. настъргана кора от портокал
1/2 ч.л. канела
30 мл портолаков ликьор

Приготвяне:
В предварително загрята фурна на 170-180 градуса се пече. Тавичката е намаслена и набрашнена, с размер 33/22 см е най-подходяща. Смесват се първо сухите съставки - брашно, захарта, содата, канелата, карамфила, инд.орехче. В голяма купа разбийте с миксер яйцата, докато станат меки и пухкави. Добавете постепенно олиото към яйцата. Добавете брашното докато се омеси добре. Добавете стафидите и морковите, размесвайте добре. Изсипете тестото в тавата. Печете 1 час, докато клечката бодната в печивото излиза суха. Оставете тортата да изстине в тавата.
Разбийте кремата и сметаната. Добавя се бавно пудрата захар към сместа. Прибавете портокаловата кора и канелата и портокаловия ликьор. Намажете тортата с глазурата.

Приятен апетит!

Честита Баба Марта на всички, които волно, неволно, случайно или не са попаднали тук. Много съм радостна от последното творение. Прави се лесно и приятно, а резултатът е много ефектен. Нали?

Ето отговор на моето писмо, за сега единствен, но с обещание въпросите, които поставям във връзка с представянето на криминалните новини да бъдат дискутирани от СЕМ, Доставчици на медии и Държавна агенция за закрила на детето.

Отворено писмо

Отворено писмо

до г-н Георги Лозанов, председател на СЕМ,

до г-н Калин Каменов, председател на Държавна агенция за закрила на детето,

до г-жа Даниела Петрова, председател на Комисия по културата, гражданското общество и медиите,

до Доставчици на медийни услуги,

Уважаеми, г-н Георги Лозанов,

уважаеми г-н Калин Каменов,

г-жо Даниела Петрова,

уважаеми Доставчици на медийни услуги,

Представете си, спокоен, уютен дом, семейство с две малки деца около масата довършва вечерята си и от телевизора в този момент прогърмява: "Кървава драма, петчленно семейство в столичния квартал Гоце Делчев намерено мъртво", докато водещите по новините уточняват къде и как са намерени труповете, аз подканвам децата да си довършат вечерята, друга вечер, "Военен застреля децата и жена си, докато са спели и после се е самоубил". След тези новини аз отивам да чета приказка на моите деца и им пожелавам Лека нощ. Новини като тези сядат като неканен гостенин при нас и не си отиват с дни, защото поставят въпроси, на които аз самата не мога да си отговоря, а още по-малко да отговоря на невръстните си малчугани, на 8 години и на 4 години, какво може да накара бащата да посегне на живота на най-милите създания, докато спят, без никакво право на защита, без право на живот, отнет от този, който ги е създал. Друга вечер, 20.01.2013, малко след "Лека нощ, деца" неколкократно излъчване на записа от похищението на Ахмед Доган. Всички знаем какво се случи. Защо нямаше знак за препоръчителен родителски контрол по време на излъчване на репортажа, както има най-успешния български сериал Под прикритие, защо трябва да приемем за нормално в 20 часа и една минута да гледаме истинската кръв по лицето на Похитителя, ритането по главата на младежа от десетина хора в костюми, не мога да обясня на децата си, че това не е истинска кръв, а специални ефекти и грим, защото е ИСТИНСКА и насилието е истинско, тези прилично облечени чичковци наистина ритат обезумяло безпомощния и обезвреден похитител. Нищо не мога да направя, освен да спра достъпа на медиите до спокойния ми дом. Така правят много български семейства.

Насилие, насилие, насилие

Какво е насилие? Всяка постъпка, чрез която един човек може да навреди на друг е насилие. Насилието е престъпление. То причинява болка, нарушава спокойствието, отнема щастието. Вашите новини вредят на психичното здраве на моите деца.

Според Конвенцията на ООН за закрила на детето, дефиницията за "дете" е всяко човешко същество на възраст под 18 години. Според същата Конвенция, цитирам: Всяко дете има право да получава информация и материали от различни културни, национални и международни източници чрез медиите на своя език. Държавата защитава от информации и материали, вредни за детето.

Преди години гледах истинско убийство, гледах как се реже главата на един човек от друг. Няма да забравя лицето на момчето, няма да забравя предсмъртния клокотещ звук на влизане на кръв в дихателната тръба. Бих предпочела майка ми в този момент да беше спряла телевизора, а най-добре въобще да не се беше излъчвало. Този случай на излъчване на суров материал от войната в Чечня коства мястото на тв водеща Милена Милотинова. Какво се е променило 13 години след това, че излъчването на кадри с насилие принуждава нас да приемаме това по-спокойно, като част от живота!!!

Цитирам някой членове от Закона за радио и телевизия, в които се чете добра идея.

В ЗАКОН ЗА РАДИОТО И ТЕЛЕВИЗИЯТА: Чл. 4. (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Доставчик на медийни услуги е физическо лице - едноличен търговец, или юридическо лице, което носи редакционна отговорност за избора на съдържанието на медийната услуга и определя начина, по който тя е организирана.

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) При осъществяването на своята дейност доставчиците на медийни услуги се ръководят от следните принципи:

1. гарантиране на правото на свободно изразяване на мнение;

2. гарантиране на правото на информация;

3. запазване на тайната на източника на информация;

4. защита на личната неприкосновеност на гражданите;

5. недопускане на предавания, внушаващи нетърпимост между гражданите;

6. (изм. - ДВ, бр. 79 от 2000 г.) недопускане на предавания, които противоречат на добрите нрави, особено ако съдържат порнография, възхваляват или оневиняват жестокост или насилие или подбуждат към ненавист въз основа на расов, полов, религиозен или национален признак...

Чл. 19. (Изм. - ДВ, бр. 93 от 2005 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г.) (1) Медийни услуги по заявка, които могат сериозно да увредят физическото, умственото или моралното развитие на децата, се предоставят само по начин, гарантиращ, че децата обичайно няма да чуят или видят такива медийни услуги по заявка.

Чл. 32 (5) (Нова - ДВ, бр. 28 от 2011 г.) Съветът за електронни медии и Държавната агенция за закрила на детето разработват критерии за оценка на съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и/или социалното развитие на децата, в съответствие с които се приема споразумението по ал. 6. Критериите се приемат, изменят и допълват от Съвета за електронни медии, съгласувано с Държавната агенция за закрила на детето.

(6) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2001 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2010 г., предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 28 от 2011 г.) Съветът за електронни медии, доставчиците на медийни услуги и Държавната агенция за закрила на детето сключват ежегодно в срок до 31 март споразумение за защита на децата от съдържание, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на тяхното физическо, психическо, нравствено и/или социално развитие. Споразумението се публикува на интернет страниците на Съвета за електронни медии и на Държавната агенция за закрила на детето.

И във връзка с това Споразумение за защита на децата, което се сключва ежегодно, имам предложение, новините с криминален характер да бъдат обединени в Криминална хроника, която да бъде в края на емисията от 20 часа, за да може родителят реално да следи и контролира дали децата му получават потенциално вредна за психическото им здраве информация, а подробности около тези страшни новини могат да се получаватт в късната емисия.

С уважение : Атанаска Рашева