И да го мисля и да не го мисля, все тая, не мога да се светна какъв принос имат въшките към еволюцията, колко възлово им е мястото за Майката природа и дали Земята щеше да се върти малко по-инак ако ги нямаше. Но в едно съм сигурна, в отношенията ми с децата имат възлова роля. Ето например, прибирам аз вчера след работа и колкото и да съм изморена от силната светлина, дзверене в малко пространство и работа, когато те чакат две рошави глави да се настанят удобно в теб, как да откажеш. Туряш в устата си набързо един, два залъка, хващаш челника и продължаваш да се дзвериш, таман си загрял от работа. Дечурлигите само дето не примляскват от кеф, чудят се как да се намърдат най-удобно в скута ми. И през туй време разказват за акция Анти-въшка сезон 2016 в училището, с главна роля госпожа Червеняшка, начело на специалния отряд, която "много ги вижда" (казано от децата с голяма доза искрено възхищение). Та се сещам за избрани моменти от други сезони, примерно сезон Анти-въшка 2015. Ще споделя:
Бащата тегли профилактично една контра с машинката и пита Стефан:
-Хайде и теб да те мина, нали знаеш, брат ти има въшки!
Стефан:
-Ааа, не, благодаря!
Бащата:
-Теб не те ли сърби главата?
-Много малко.
-Къде?
-Навсякъде.

После се включвам аз в банята, вчесвам русата главица със специалното гребенче и броя урожая. Стефан:
-Как е, кълве ли?