Малкият смут, който предизвиках в Техномаркет ЦУМ

Реших да върна счупения от сина ми плазмен тв. Звъннах преди това, почуствах лека несигурност преди да получа съгласие, но важното е че чух това, което исках: "Донесете го".
Тръгнах аз, на вратата ме посрещнаха две жени, изпълняващи ролята на охрана. Очевидно бяха свикнали с гледката на изнасяне на уреди от магазина, а не на внасяне. Обясних им, че съм говорила по телефона и т.н. Пауза от 5 с, в която всички си разменихме по поглед, задържайки внимание върху обекта в ръцете ми, все едно предстои да внеса нещо свръхзаразно. Аз наруших неловкото мълчание: Ама нали това са уреди, не бива да се изхвърлят като битов отпадък? Стандартната контраатака: "Ама то всички ако започнат така да правят?" Ще сме станали малко по-европейска страна, но казах: Чудесно, ще се направи пункт за прием на неработещи уреди, батерии. Като казах батерии охраната се почуства в свои води:"Аа, ние имахме акция за стари батерии." Появи се служител на магазина, пауза от 3 с, в която пак кръстосахме погледи помежду си и с телевизора. Пое го от ръцете ми и с колеблива неравноделна походка го отнесе нанякъде.
Може би началото е поставено, семето посадено, след батериите да дойде време на флашки, mp3 плейъри, GPS-навигатори, монитори, телевизори и прочие. Дано!